Приоритет на нехимични методи

Химичната намеса се разглежда като корективна мярка, приложима само при достигане или превишаване на прага на икономическа вредност (ПИВ) и при липса на достатъчен ефект от биологичните и агротехническите средства.

1. Биотехнически методи

Биотехническите подходи използват особености от биологията на неприятеля:
• Масов улов – редуциране на мъжката популация;
• Дезориентация чрез феромони – нарушаване на размножаването.
Тези методи са селективни и не засягат полезните организми. Съгласно Националната програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец (Tuta absoluta) (Министерство на земеделието и храните, 2012/2015) приложими са следните видове уловки:

А. Феромонови уловки за масово улавяне на мъжки индивиди

Разработени са водни и лепливи уловки с по-висок капацитет за привличане и задържане на уловените пеперуди и феромонови диспенсери с по-високо съдържание на активните съединения. Феромоновите диспенсери се използват както във водните, така и в лепливите уловки.
Уловките за масово улавяне се поставят в зависимост от риска от нападение:

• при нисък риск от нападение – по 2 броя на дка;

• при среден риск: 3-4 броя на дка;

• при висок риск: 5-6 броя на дка.
  При оранжерийни площи се поставят и 1-2 уловки извън оранжерията, в близост до вратата. През по-студените месеци да се поставят и 1-2 уловки на най-топлите места в оранжериите.

А.1. Водни уловки
• Варират по форма (правоъгълни, кръгли), воден обем и място на поставяне на диспенсера.
• Улавят голям брой мъжки пеперуди без да се задръстват и са по-малко чувствителни на прах.
• В съда под диспенсера се поставя вода, към която се прибавят растително масло 50 ml или 10 ml течен сапун.
• Трябва да се внимава уловката да не изсъхва, като се долива вода. При желание в рамките на 5 до 10 дни в зависимост от температурата водата може да се сменя.
• Уловката не се слага направо на повърхността на субстрата, а е добре да се повдигне на 0,3-0,6 m височина над почвата или субстрата (повдига се на нивото на растенията).
• Диспенсерите с феромона се заменят през 4 седмици през пролетно-летния период и през 6 седмици от началото на ноември до края на март.

При някои водни уловки над водата има тел, захваната за двата края на уловката и диспенсерът се закрепва на телта.

Други водни уловки са снабдени със специална кошничка с капаче, където се поставя феромоновия диспенсер. Така диспенсера е защитен от замърсяване и пряка слънчева светлина.

Предлагат се и водни уловки с възможност за свързване маркуча на капковата инсталация към уловката. По този начин се компенсира изпарението и се подържа необходимото ниво на водата.

А.2. Лепливи уловки

• Популярни представители на този вид уловки са Delta и Pherocon 1-C. Поставят се на колове близо до листата на растенията на височина 1,00-1,20 m от почвата или субстрата, или се закачват на шпалирния тел, отново на нивото на растенията.

• При висока плътност на пеперудите, лепливите дъна се задръстват и ефективността за хващане и задържане на мъжките пеперуди намалява. Затова се препоръчва редовно почистване или смяна на лепливите дъна.

• Диспенсерите с феромона се заменят през 4 седмици през пролетно-летния период и през 6 седмици от началото на ноември до края на март.

А.3. Лепливи ленти

При лепливата лента синтетичният феромон е инкорпориран в лепливия пласт и нанесен върху пластмасов лист. Пластмасовият лист може да бъде прозрачен или жълт.

Б. Феромонови уловки за привличане и убиване

Съдържат феромон и инсектицид. Насекомите са привлечени от феромона и при директния контакт с инсектицида умират. Тези капани нямат за цел да уловят неприятеля и отпада проблема по обслужването на уловката. Предимството е, че се намаляват инсектицидните третирания и разходите по отглеждането на растенията.

В. Феромонови уловки за масово улавяне на всички индивиди

Този тип уловка съчетава феромонов атрактант със светлинно привличане, при което се улавят и женски индивиди.

Г. Други уловки

Г.1. Светлинни уловки за улавяне на всички индивиди

Поставят се на ключови места при входовете на оранжериите и се използват рано сутрин и при залез.

2. Биологичен контрол

Биологичният контрол е неотменна част от съвременните подходи за устойчиво управление на агроекосистемите, чието значение нараства в контекста на глобалната екологична криза, загубата на биоразнообразието и необходимостта от екологосъобразно земеделие. Този метод за контрол използва естествените врагове на неприятелите като средство за възстановяване на екологичното равновесие и предотвратяване на икономически щети в земеделското производство.

Естествените врагове на насекомните и други неприятели, известни още и като биоагенти, включват хищници, паразитоиди и ентомопатогенни бактерии, гъби и нематоди. Успешният биоагент трябва да има висок размножителен потенциал, добра търсеща способност, тясна хранителна специализация, лесна приспособимост към различни условия на средата и да е в синхрон с развитието на жертвата/гостоприемника си. Високият размножителен потенциал на естествения враг е важен, за да може популациите му бързо да се увеличават при наличие на жертви. Естественият враг трябва да е ефективен при търсене на жертва/гостоприемник и трябва да търси една или повече жертви/гостоприемници. Важно е естествения враг да се развива едновременно с жертвата (неговия гостоприемник) – яйчните паразитоиди трябва да се срещат, когато са налични яйцата на гостоприемника, ларвните – когато се развиват ларвите.

Основните биологични агенти, показващи добри резултати срещу Tuta absoluta, съгласно Националната програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец (Tuta absoluta) (Министерство на земеделието и храните, 2012/2015) са:

• хищни дървеници (разред Hemiptera (Полутвърдокрили), подразред Heteroptera (Дървеници), семейство Miridae (Macrolophus pygmaeus, Nesidiocoris tenuis));

  Macrolophus pygmaeus / Macrolophus caliginosus се прилага срещу яйцата и всички ларвени стадии на доматения миниращ молец. Видът се намножава бавно и са необходими 2-3 месеца за развитие. Моментът на прилагане трябва да се консултира със специалист в зависимост от конкретните условия. Внасянето на биоагента може да започне още при разсадопроизводството, непосредствено след засаждане или по-късно. В началото е необходимо подхранване с яйца на Ephestia kuehniella. Нормата на разселване е 0,5 дървеници/m2 двукратно през две седмици. При средна и висока плътност на вредителя нормата на разселване е 1 дървеница/m2 двукратно през една или две седмици. Когато разселването се извършва през летните месеци се избягват най-горещите часове на деня. Необходим е оптимален микроклимат в оранжерията – средна денонощна температура ≥ 15°С и относителна влажност на въздуха ≥ 60-65%. При ниски температури Macrolophus caliginosus се развива твърде бавно. За ускоряване на развитието прилагането започва от по-топлите зони на оранжерията.

  

Nesidiocoris tenuis се прилага срещу яйцата и всички ларвени стадии на доматения миниращ молец. Моментът на прилагане трябва да се консултира със специалист в зависимост от конкретните условия. Внасянето на биоагента може да започне още при разсадопроизводството, непосредствено след засаждане или по-късно. В началото е необходимо подхранване с яйца на Ephestia kuehniella. Нормата на разселване е 0,5 дървеници/m2 двукратно през две седмици. При средна и висока плътност на вредителя нормата на разселване е 1 дървеница/m2 двукратно през една или две седмици. При висока плътност Nesidiocoris tenuis може да причини повреди по растенията.

• паразитоиди (разред Hymenoptera (Ципокрили), семейство Trichogrammatidae (Trichogramma achaeae));

• ентомопатогенни нематоди (Nematoda) семейство Heterorhabditidae (Heterorhabditis bacteriophora) и семейство Steinernematidae (Steinernema feltiae, Steinernema carpocapsae).

Предимства:

• селективно действие;

• възможност за дългосрочна стабилизация на популацията;

• съвместимост с устойчиви производствени системи.

Биологичният контрол намалява вероятността от експлозивно нарастване и удължава ефективността на химичните средства, когато се наложи тяхното приложение.

3. Ограничена и селективна химия

Химичната намеса се допуска само при:

• превишен ПИВ;

• устойчив нарастващ тренд;

• неефективност на биологичния пакет в определен времеви прозорец.

Прилагането следва да бъде:

• селективно;

• съобразено с механизма на действие (MoA) – вж. Приложение 2 – инсектициди, регистрирани в България за контрол на Tuta absoluta и групирани според механизма им на действие съгласно Националната програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец (Tuta absoluta) (Министерство на земеделието и храните, 2012/2015);

• ограничено по брой третирания;

• интегрирано с мерки за управление на резистентността (IRM).